Заради теб кафето ми изстина.
Сега е още по-горчиво. Алармата ми не звънна сутринта, пропуснах часа за закуска и не влязох да се изкъпя. Защото знам, че точно там – сама, под стичащата се вода, сред всичките си мисли – щеше да започне да се стича и друга, от мислите ми за теб. Затова пропуснах душа тази сутрин. Заради теб сигурно ще пропусна и обяда, и вечерята. За виното да не говорим – и то като душа – щеше да ме принуждава да правя разни неща с въпросната стичаща се вода. Затова и вино няма вкъщи.