Приближава се автобус. От разстояние не можеш да разбереш коя маршрутна линия изпълнява това превозно средство. После се приближава и виждаш арта. Само какво изкуство! И после си казваш „Нещо много извънредно трябва да е станало, за да се появява такова средновековно чудовище на хоризонта.“ И после получаваш още една изненада – бам! Втори такъв автобус. И после трети. И спираш да броиш, просто се наслаждаваш. Сякаш се осъществява някакъв проект на общината да те вкарат в ретро епоха. Направо започва да те е срам, че не си се подготвил предварително. Че не си оставил скъсаните дънкови панталони за един ден в гардероба и не си взел от баба си някоя плисирана рокля или от дядо си винтидж туид сако. Изтъркани дрехи, изтъркана тема.. Е, и седалките са изтъркани, но никой не ги сменя. Някои автобуси също. И все ще се намери кой да каже: „Какво толкова има да се дискутира? Има нови, все още има и някои стари тук-таме.“. И сте прави тези, които мислите така – няма място за някакъв коментар. Всичко е просто констатация.