Оправданият труд на амбициозен и всеотдаен млад човек...

Днес ще ви запозная с един амбициозен млад човек – Валерия Колева. Валерия е от Бургас и тренира художествена гимнастика от 4-годишна. След няколко месеца Валерия ще навърши 18 години. Това я прави спортист в сферата от 14 години! Била е на множество състезания – национални и международни. Печелила е редица медали. Догодина Валерия ще завърши своето средно образование в Спортно училище „Юрий Гагарин“ Бургас. В интервюто с нея ще се запознаете с последната „победа“ на чаровната бургазлийка и как една мечта, винаги е на път да се превърне в реалност, стига да е съпътствана от много упоритост, работа и любов.

   - Здравей, Вале! И тази година в Световното състезание по естетическа гимнастика ще участва наш отбор. Наскоро научих, че в него има две нови попълнения, едно от които си ти. Разкажи ми, как се случи така, че получи тежката задача да ни представяш заедно със своите колежки на световно ниво и какво беше чувството, когато научи?

-     Докато бях болнa наскоро майка ми е говорила с треньорката ми по художествена гимнастика - Рада ... . Наистина не знам как точно сме били избрани, защото още не съм го обсъждала нито с треньорката ми по художествена, нито с тази по естетическа гимнастика. Но в крайна сметка се оказа, че в ансамбъла на „Етър Елит“ по естетическа гимнастика от Велико Търново ще участваме аз и моя приятелка от клуба, в който тренираме – Ралица Нанева. През май месец ще се състезаваме на световното по естетическа гимнастика. Отидохме във Велико Търново на тренировка за първи път ... . В отбора сме седем момичета и има една резерва. Започнахме съчетанието. Паралелно ще тренираме и двата спорта, защото имаме състезания и по художествена гимнастика все пак. Тази година ще сме единствените представители на естетическа гимнастика от България, защото националният отбор и още един клуб, който обикновено участва, нямат достатъчни финанси. Заради училището ще ходим през събота и неделя, но през май ще сме там целия месец. Супер е, харесва ни много, но си има и недостатъци. Като тези, че ще се дадат много пари - всяка седмица за пътни например.

-       Хайде да ми разкажеш малко повече за естетическата гимнастика и какви са основните разлики между нея и художествената!

-     Ами за мен е това, че няма уред. Всъщност си приличат на пръв поглед много. Естетиката е малко повече танц, но много ама много по-трудно. Играят от 6 до 12 момичета, докато в художествената се играе или сам, или в ансамбъл от пет. Има страшно много трудности в художествената гимнастика - много скокове, които затрудняват гимнастичките. А в естетиката се правят двойно повече. Трябва да се изпълняват трудности и на ляво, което е може би най-големия проблем на състезателите ни. На мен задачата ми става много по-сложна, защото най-трудните неща се изпълняват с десния крак, което за мен е същинската трудност. Все едно да накараш художник да рисува с неудобната си ръка. В художествената гимнастика някак всичко е насочено към уреда - внимание, емоция. Разбира се, не това е най-важното, но поне според мен е нещото, което отличава художествената гимнастика от всичко друго.

-      А самото състезание - къде се провежда?

-      Световното е във Финландия, Хелзинки.

-      Кажи ми тогава, кое красиво усещане и коя емоция от ги няма в естетическата и обратно - кое го няма в художествената?

-     В естетическата гимнастика навлизам тепърва. Досега съм била само зрител. Но сега, когато започнах да я практикувам, откривам все повече разлики между двата спорта. В естетическата не можеш да компенсираш работа с уред. Там трябва да можеш наравно с отбора си да изглеждаш като една. В естетиката трябва да се вложи много емоция и контакт с публика и съдии, за да те запомнят. Всичко е страшно бързо и нямаш място за почивка. Другото много интересно е правенето на колкото се може повече и по-трудни поддръжки. Засега сме измислили няколко. Съчетанието ни не е готово, но се надявам, макар че са страшно трудни, да имаме повече, защото са доста ефектни и запомнящи.

-    Интересно ми е – кой за теб е най-големият подарък, който ти е дала художествената гимнастика? И има ли нещо, за което съжаляваш за всичките 14 години усилени тренировки, сълзи и усмивки?

-      Вярно е, че взима много, но и дава много, както може би всеки друг спорт. Най-големият подарък е, че ме направи това, което съм. Научи ме на дисциплина, отговорност. Показа ми какво е да бъдеш победител и как да губиш с достойнство. Четиринайсет години прекарани в залата - не съжалявам за нито една тренировка. Наистина съм страшно благодарна. Финансово може би е взела най-много. Не персонално от мен, но от родителите ми. И продължава да взима. През тези четиринайсет години съм сменила, не по мое желание, четири треньорки (без тези от естетиката) и от всяка съм се опитвала да извлека най-доброто. Амбициите ми за постижения в големия спорт приключиха още при смяната на първия ми треньор. Плановете ми за тази година бяха да се представя по възможно най-добрия начин и да прекратя, за да се отдам на учене. Но после получих предложението за естетическа гимнастика и това промени много неща. Имало е моменти, в които съм се чудила защо правя всичко това. Сега, когато имам цел, виждам смисъл във всички тези трудни моменти в залата. Научих най-важния си урок до този момент и той е, че всичко се възнаграждава.

-     Ще споделиш ли с мен, кои са най-ценните постижения за теб самата до момента?

-    Бях станала като по-малка първа на държавно състезание в А категория. По-късно имаше едно състезание в Люксембург, където се бях наредила сред няколко доста добри рускини, а знаеш че те са сред най-добрите в художествената гимнастика в момента. И макар че все още предстои, само факта, че ще ходя на световно е една от най-големите ми победи.

-       Как виждаш себе си като един млад човек, на прага на своето пълнолетие? С гимнастика ли искаш да се занимаваш?

-       Гимнастиката винаги ще бъде в сърцето ми. Завършвам спортно училище и като треньорка винаги мога да работя, а дори и в чужбина - търсят се български треньори. Но не е нещото, с което виждам свързано моето бъдеще. Сякаш не съм видяла достатъчно от живота. Толкова години все едно и също. Единственото, което малко ме изкарваше от там беше, когато тренирах едновременно с това танци. Знам, че е трудно да се откъснеш изцяло от всичко, което си правил досега и да се захванеш с нещо съвсем ново, но искам да пробвам. Във всеки случай спортът ще си остане нещото, с което съм израстнала и което ми е най-мило.

-    Благодаря ти много, Вале! Желая ти успех, но съм сигурна, че той те чака на фона на всичките усилия, които си вложила!

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments (2194)

Load Previous Comments