... или още Среща с Дявола

Не обичам демонстрациите. Никога не съм ги обичала. Стигнах до този извод много лесно, когато научих от баба, че съм се криела я под някоя маса, я зад някоя врата в момента, когато мама е започнела да се кара на брат ми. Не обичам демонстрациите. Не обичам да виждам, как тези рогати същества бълват от устните на някого, за да завихрят криле право към нечие сърце.

...Не обичам срещите с Дявола. Седя си вече четвърт час на тази пейка, оголена от вятъра – и пейката, и аз. А Дявол няма. Не се явява пред мен. Явно съм го отблъснала. Навярно съм го сплашила с разсъжденията си. Или може би вече е в мен? Сигурно. След като и аз си оставам безразлична към разпадащия се около мен свят.

Важното е, че е тихо. Обичам тишината.

Прочети още