Нещо като за театър... истински

# Пиеса номер 5

Подобно на пролог: 

Не вземайте живота прекалено насериозно, и без това никой не взима вас! 

Което трябва да ви намери, само ще дойде.

 

 ***

- Извинете!!! Извинете? Извинете, бих искал да се самоубия.

- Абе, ти какъв си, бе? Ненормален ли си?

- Не, аз просто я видях с него, такова, на една пейка...

- Ти луд ли си, бе?

- Ама моля Ви се, господине, аз наистина ги видях! Ей там са! Моля Ви се, искам да се самоубия. Моля, ако позволите...

- Абе ти да не си някакъв циркаджия? И точно върху моя капак ли реши да се самоубиваш?

- Ама аз, такова, простете...

- Като искаш се хвърли под влака!

- Ама много бързам, моля Ви се, трябва да се самоубия веднага, разбирате ли?

- Що? Да не закъснееш? Да нямаш някаква работа след това... Ха!

- Ама моля Ви се, господине, не ми се подигравайте! Положението е много сериозно!

- Сериозно е, сериозно е, наистина е сериозно... Абе, ти наистина си побъркан!

- Ама не съм побъркан, господине! Елате! Елате да видите, че е с него! На една пейка, еееей там, малко по-навътре в парка.

- Ама не ме интересуват никакви пейки, нито паркове! Махни се от капака! Изчезвай!

- Господине, умолявам Ви! Кажете! Кажете, какво да направя за Вас, за да ме блъснете! Само кажете! Пари ли искате? Нямам много, ама ще Ви ги дам всичките! Те на мен и без това няма да ми трябват...

- Какви пари бе! Предлагаш ми пари да те блъсна ли??? Ти наистина си ненормален!

- Ама господине, сериозен съм! Не ме ядосвайте, ами по-скоро ме блъснете, защото не мога да понасям това положение повече! Вижте сега, никой няма да разбере! Такава ни е уговорката - блъскате ме, слизате от колата да се уверите, че не дишам, ако дишам - пак ме блъскате и по живо, по здраво си хващате пътя!

- Гледай го ти! Той всичко бил измислил!

- Измислил съм, измислил съм...

- Махни ми се от главата вече!

- Господине, настоявам! Веднага ме блъснете! Чухте, какъв е планът, няма нужда даже да се чудите, какво да правите с мен като ме блъснете!

- Ама ти май наистина говориш сериозно...

- Аз какво се опитвам да Ви обясня вече петнайсет минути! Казах Ви - ако искате пари - всичките си ще Ви ги дам! Изобщо, каквото кажете ще направя! Вие само ме блъснете!

- Е как ще го "направите" това, дето ще "Ви" го кажа, драги младежо... ако те блъсна, бе, идиот!

- Иииии... Вярно!

- Вярно !

- Вярно, вярно... Значи в такъв случай друга ще ни бъде уговорката!

- А! Той и план "Б" имал!

- Имам, имам! Аз ще Ви дам, каквото мога, каквото имам, Вие ще ме блъснете. Така устройва ли Ви?

- Дали ме устройва? А? Дали ме ус... такова... Абе, как може да ме устройва да блъсна човек, бе, ти луд ли си?!!!

- Господине, водихме го тоя разговор вече, казах Ви - на мозъчната ми дейност нищичко й няма! Съвсем наред си е! Айде, моля Ви се, стига толкова сте умували, блъснете ме и да се свършва вече!

- Ей младеж! Не те знам клоун ли си, артист ли си, какъв си, ама вече крайно се изнервих! Махни ми се от капака до три! Иначе не отговарям! Ще те блъсна!

- Ето, виждате ли? Говорим на един език вече! Ми нали и аз това Ви говоря през цялото време... Блъснете ме! Даже още сега ме блъснете!

- Артист! Броя до три и да те няма! 

- Ама господине, ние нали уж се разбрахме вече! Значи никак не е коректно това, дето го правите в момента! Казах Ви, всичко ще Ви дам, Вие само ме блъснете!

- Абе, какво всичко бе! Изчезвай, ще те убия!

- Наистина ли? Най-накрая! Всичко, всичко ще Ви дам!

- Е какво е това "всичко"? Махай се!

- Всичко!

- Всичко?

- Всичко, всичко!!!

- Ама всичко?

- Е всичко, де! Господине! Вие ме ядосвате вече! Аз Ви сметнах за точен човек, изпълнителен... А Вие вече половин час не можете да се наканите да блъснете един човек! Е на какво прилича това? Срамота! После младите сме били несериозни...

- Не, не! Няма как да стане това, дето го искаш! Айде махай се от тука, че ми развали всичките планове за деня! Закъснях!

- Ама много сте неточен, значи! Кой знае през цялото това време дето сте тука, кой и къде Ви чака... А Вие ми висите тука и не можете мъжката едно решение да вземете! Човек трябва да е твърд в решенията си!

- Като тебе ли?

- А! Точно, точно! Точно като мене! Ето, вземете пример от мене - видях я, че хич не ме обича, прецених си, че за нищо не ставам и реших да приключа с целия тоя въпрос. Настоявам! Още сега ме блъснете!

- Абе човек! Абе ти не разбираш ли, че няма как да те блъсна?! Това няма как да стане!

- Ама вие сте крайно неизпълнителен! Не може така! Вижте на кои години сте станали! Вие трябва даже повече да ги разбирате тея неща от мене... Повече опит имате! А то... Гледайте! Аз съм седнал да Ви уча!

- Чакай, чакай да те питам нещо! Ти нали каза, че всичко ще ми дадеш?

- Казах, казах!

- Е айде тогава, дай ми да те заведа до болницата да те прегледат. Там ще ти помогнат, хората си разбират от работата и всичко ще се оправи!

- Аз помощ не искам! Всичко, с което можете да сте ми полезен е, да сложите край на мъките ми!

- Аз нали това ти казвам! Да те заведа в болницата да се сложи край и на твоите, и на моите страдания!

- Защо, Вие страдате ли от нещо?

- Оле Господи, спаси ме! Избави ме, най-сетне...

- Вижте, да Ви кажа в прав текст - ако имате мъки или някакви страдания, наи-добрият начин да се свърши с тях е, като мене да се хвърлите пред някоя кола. По-ефикасно от това - няма!

- А, така значи! Твойте мъки да свършат - мойте да почнат!

- Ама нямам такива намерения, моля Ви се!

- Ти нямаш, нямаш, ама вече половин час и повече ме тормозиш! Какво искаш от мене? Какво?

- Е Вие сега започнахте и да забравяте ли? Нали Ви казвам, даже през цялото време - искам да ме блъснете! 

- Дай ми да си ходя, бе младеж! На мене и без това ми се умира като се замисля, колко закъснях и какви трябва да ги върша от тука нататък...

- Да Ви кажа - друго избавление няма, щом е така... Ако наистина се мъчите - моят метод е най-сигурен...

- Абе момче, абе младеж, моля ти се бе! Имаш ли си на представа изобщо, какво бедствие ме чака!

- Няма страшно! Няма да се плашите! От мене да знаете - след буря веднага огрява слънцето! Изобщо не желая да се самоизтъквам, обаче - вижте мен - мислех си, че светът е свършил като я видях с него, че те са сложили край на съществуването ми... Обаче се взех в ръце! Реших - сам ще сложа край! Никой няма право да слага края вместо мен! Ето, на - поех нещата в свои ръце!

- Младеж, моля ти се, да се самоубиеш не е никакво решение!

- Ааа, недейте така! Решение си е, при това много важно решение в живота на един човек... попринцип.

- Виж сега, момче, днеска трябваше да се срещна с началника, вчераме уволниха.

- Ииии много неприятно... Много, много!

- Моля ти се! Ще извикам полиция вече! Пусни ме да си ходя! Все още има някаква минималистична надежда да не остана безработен... Моля ти се, не знаеш, колко е сериозно положението!

- Знам, знам, господине... Знам и виждам! Обаче понеже ми станахте много драг на душата - нали ще ми вършите услуга - директно ще Ви кажа - моят проблем е по-сериозен от Вашия!

- Божке, ще умра вече! Ще се самоубия!

- Еееей, да не видите нещо, значи... Аз не, че не Ви подкрепям... Ама заслужава ли си за една работа? Бива ли?

- Бива, бива! Даже още сега! Не издържам вече!

- Господине, успокойте се!

- Не ми казвай да се успокоя, артист! От един час висиш отгоре на капака ми! Първо се изнервих, ама казвам си - "Айде, опитай се да му помогнеш, нали е зелен още...", после избеснях, ти от дума не разбираш! Накрая се побърках! Най-добре да се самоубия! И работа няма да получа вече... То не е живот!

- Абе господине, моля Ви се, заслужава ли си да говорите така? Друга ще дойде! Тази като не е станала...

- Не ми давай акъли, клоун! Виж се себе си!

- Че на мен какво ми е? Аз съм си много добре!

- Добре, добре амаа... Ама си прав! Прав си ти... Дето ще се мъчиш - като виждаш, че не става - тегли му една права на всичкото... И да се приключва! Дето ще ходя, ще се моля аз там за някоя мизерна работа - нали и без това я загубих... И накрая като ми откажат - пак ще предам Богу дух, я от мизерия, я от психоза... Не, не! Да се свършва! По-скоро!

- Ама какво правите? Моля Ви се, недейте така!

- Ела, ела!

- Абе господине, Вие наред ли сте?!

- Абе много съм си добре, не ме гледай. Идвай, идвай!

- Е не може така, господине, Вашата кола - аз да сядам в нея!

- Едно голямо добро ще свършиш ти днеска! Сядай, сядай! Ето, сложи си и колана!

- Моля Ви се! Вие сте побъркан!!! Как? И защо?

- Е как защо? Айде седни тука, ето ти ключовете. Завърташ ключа, натискаш газта и ме удряш! Ако нещо се обърка - ще повторим!

- Ама как! Вие луд ли сте, какъв сте? Как ще Ви блъсна??? Моля Ви, не може!

- Може, може... Всичко може, с желание...

- Ама аз... не, не - не може!

- Айде побързай, да се свършва по-скоро!

- Изключено! Моля Ви се, пуснете ме да си вървя!

- Айде, ти само ме блъсни, аз ще ти дам, каквото кажеш! Знаеш ли? Давам ти колата! Ей я, на - цялата е твоя! Блъсни ме, после жив и здрав си хващай пътя! 

- Дайте да Ви закарам някъде да Ви прегледат! Моля!

- Нищо не ти давам! Е, освен колата де, за нея ни остава уговорката...

- Ама Вие наистина мислите, че ще Ви блъсна!

- Е! Айде сега... Наистина! Ей, това младите сте много несериозни, значи! Много неприятно, много! Как може да си такъв неизпълнителен, бе? Засрами се! Мъж ще излезе ли от тебе?

- Ама разберете ме! Не мога да Ви блъсна!

- Ей! Ще се ядосам още по-сериозно!

- Не се ядосвайте, господине, безсмислено е...

- Казах ти да ме блъснеш - ти - "не"! Е какво искаш от мене? Да полудея ли? А?

- Ама аз, такова, не, моля В... А! Вижте, вижте! Е, аз на Вас обясних ли Ви?! Казах Ви! Вижте, че е с него... С друг! Бяха на една пейка, сега минават от тука...

- Кой бе, артист? Опитваш се да избягаш от отговорност ти...

- Е тя де, тя!

- Ама как "тя, тя"! Това е началникът ми! С някакво момиче...

- Ама какъв началник, моля Ви се... Господине, това е тя!!! Онази, дето Ви говорих за нея! Дето преди час и повече сигурно я видях с някакъв мъж в парка!

- Абе какъв някакъв... Това е моят началник, дето преди час трябваше да се срещна с него! Вързаха ми тенекия!

- Вързаха ми тенекия!

 

- Ееееей! Яяяя, елате, елате! Да, да! Вие! Двамата!

- А! Ама ти какво правиш тука?

- Аз? Ами ти! Какъв е този?

- Кой, аз ли? 

- Вие, Вие, господин началник!

- Началник?

- Да, да, това е моят началник!

- Бивш началник!

- Бивш, бивш... Ама днеска ако се беше провела тая среща, нямаше да сте толкова бишв!

- Аааа, не се знае!

- А, така значи? И Вие по всяка вероятност, затова решихте срещата изобщо да не се състои!

- Ами като гледам и Вие не сте на определеното място!

- Аз имах случка!

- Случка значи?

- Случка, случка, да!

- С мене.

- С тебе?

- С мене де! Исках господинът да ми свърши една услуга и го задържах!

- А така! И каква е тая услуга?

- Е наши си неща, лични...

- Искаше да го блъсна.

- Да го блъснете?

- Да го блъснете?

- Да, да. Да го блъсна.

- Ама как така?

- Е на така!

- И защо?

- Нищо, нищо. Не е важно.

- Заради Вас, млада госпожице.

- Заради мене?

- Да, както го чухте - заради вас.

- Е, че защо заради мене?

- Господине, моля Ви! Не е нужно да разказвате!

- Нужно е, нужно е... Понеже много Ви обича!

- Мене?

- Тебе!

- От кога? 

- Отдавна! Не е важно, вече мина!

- Е, как ще е минало, като си искал да се самоубиеш!

- Тя тази история е вече много стара!

- Е, нали днеска се е случила!

- Днеска, ама после се случи още една и предишната остаря!

- Каква още една?

- Господинът, който щеше да ми извърши така великодушно услугата, искаше да го блъсна с колата му.

- Вие?

- Аз.

- Че защо?

- Имам си причини...

- Заради Вас!

- Заради мене?

- Да, да... заради Вас, господин началник!

- И защо?

- Е, не е важно сега!

- Защото сте го уволнили!

- А така! Гледай ти!

- Абе, младеж, аз на тебе казах ли ти, да не си отваряш много устата!

- Не сте.

- Така е, не сте.

- Не сте, не сте...

- Ами ха сега ти казвам!

- А ти защо си го уволнил?

- Браво, драга ми госпожице! И аз това исках да разбера на днешната среща!

- Слушаме Ви.

- Ама аз, такова... Имам си причини!

- Е, ние нали всички това питаме - какви са причините?

- Така реших!

- И защо?

- Ами... Има ли значение?

- Има!

- Има, има...

- Еми... просто не го харесвам!

- Ама аз като работя при Вас, никой не Ви кара да ме обичате! Нито да ме харесвате, даже и малко да съм Ви симпатичен - не е наложително!

- Не е, не е... Ама... Не може така!

- Е, не може да си го уволнил само, защото не го харесваш!

- Може! И виж даже, че го направих!

- Ааа не! Друга е причината! Настоявам да разбера!

- И аз настоявам!

- Настояваме!

- Настоявате?

- Да!

- Да!

- Точно тъй!

- Е, не мога да я кажа, съжалявам!

- Ще я кажеш!

- Ама не мога, драга моя! Разбери ме! За наше добро е!

- За наше? Яяя го кажи това "наше" добро!

- Не, не, изключено!

- Кажи го, иначе се разделяме!

- Ама как!

- Ей така!

- Наистина ли? Ех, че хубав ден! А аз какви неща исках да си причиня днеска като ви видях заедно...

- Тебе в момента никой нищо не те пита... Разделяме се! Затова кажи!

- Наистина ли ще се разделим, ако не кажа?

- Наистина!

- Ами в такъв случай, щом така или иначе ще се разделяме... Уволних го, драгия господин, защото... 

- Защото?

- Защото...

- Защооото???

- Защото бях с дъщеря му!

- Иииии!

- Как! Вие? Как... Нееее!

- Аз.

- Ти! И смееш да стоиш цял ден с мене! Безсрамник!

- Ще те убия, ей!

- Успокойте се, моля!

- Да се успокоя! Да се успокоя? Дъщеря ми!!!

- Олеле, искам да умра! 

- Ама, скъпа, моля ти се! Недей, не е станало кой знае какво...

- Не е станало кой знае какво??? Как не те е срам да говориш така за дъщеря ми, бе! Наглец!

- Не, не, не! Ще умра! Ние сме сгодени! Как не те е срам!

- Сгодени?! Ще се самоубия!

- Недей така, младеж! Хубаво момче си, ще измислим нещо за теб във фирмата, няма да се самоубиваш!

- А, така значи! Подаяния раздаваме, за да си опростим греховете! Ей, подлец! Ще те убия! Кога успя да я излъжеш? Собствената ми дъщеря!

- Господине, успокойте се! На дъщеря Ви нищичко й няма! Ще го преживее! Ами аз! Олеле Божке! Пресвета Дево! Годежът ми! Бракът ми! Всичко се развали! Отивам да се хвърля от някъде!

- Госпожице, успокойте се, елате, ще ви заведа на лекар! Госпожице! Припадна! 

- Преструва се, разбра, че няма да забогатее... 

- Измамник! Как не те е срам? Първо дъщеря ми, сега тази красива, млада дама! 

- Удари ме! Как смееш, бе, нахалник!

- Леле, господине! А днес Ви карах десет часа да ме блъснете! Вие какъв сте бил! Агресивен!

- Дума да не чувам! 

 

***

 

- Сега ще Ви заведа в болницата, госпожице, не се притеснявайте! Добре ли сте?

- Добре съм, добре съм! Какъв сте смел! Герой! Моят герой!

- Не се притеснявайте! Имам опит. Покойната ми съпруга все припадаше...

- Значи сте свободен?

- Вдовец, вдовец...

- Е, какво по-хубаво!

- Ама госпожице, моля Ви се...

- Моля Ви, нека минем на "ти"!

- Ама неудобно ми е, моля Ви...

- На "ти"!

- Ама...

- На "ти"!

- Добре, хайде, ела! Да те заведем да те прегледа лекар!

- От вълнение е, от вълнение... Аз съм добре вече. Можеш обаче да ме почерпиш един чай, да си побъбрим. Ти какво работиш? 

- Безработен съм. 

- Безработен?

- Е, да... Ама...

- И как живеете???

- Ами аз, такова... Имаме ние едни пари, за черни дни... Гледаме да се оправяме иначе без тях...

- За черни дни?

- За черни, за черни...

- Ама за колко черни?

- За мнооого черни... Тъмночерни.

- Ха така! И колко ще са пък черни тези дни!

- Ами чернички са, да ти кажа... Около милион и половина черни...

- Милион и половина!

- Милион и половина... Ама гледаме да не ги ползваме... Освен за важни събития, разбира се... Сватби, кръщенета...

- Сватби!

- Сватби, да.

- Кой ще се жени?

- Ами... Не знам. Ти не искаш ли?

- Какво?

- Да се омъжиш.

- Е, искам, искам. Ама...

- Ами хайде тогава.

- Какво?

- Да се омъжиш.

- Аз?

- Ти.

- За кого?

- За мене!

- За тебе!

- За мене!

 

***

 

- Какво казвахте? Може да се измисли нещо за мен в тази фирма ли, фабрика ли, какво е там...

- Може, може... Вие да имате някоя сестра случайно?

- Как? Аз? От къде знаете?

- Какво да знам?

- Че имам сестра.

- Ама Вие имате ли?

- Имам, имам.

- А! Много хубаво!

- Хубаво ли е?

- Хубаво е! Хубаво е, даже е много хубаво! Хайде тогава да ме поканите у вас на една вечеря, да видим какво можем да измислим с тази работа във фирмата.

- Ами... Добре!

 

 

Leave your comments

Post comment as a guest

0

Comments (1248)

Load Previous Comments